Лейди Гага за списание Грация

Ето и едно позакъсняло интервю, което Лейди Гага даде за списание Грация:

За твоето завръщане на сцената, то е като, че ли си дала всичко …

Харесва ли ви? (усмихва се леко като малко момиче) Толкова съм щастлива, това беше уникален момент от живота ми, беше си щуро и всичко стана така както го исках. Най-накрая се почувствах свободна и облекчена, че ще покажа на феновете си на живо, песента, която написах сама през тези месеци.

Бонуса е, че си изпълнила само песни, включени в албума ARTPOP …

Благодаря ви, благодаря ви (продължава да се усмихва) Казах си го направо: така ще го направя или няма да има шоу. Отсъствах от медийното пространство доста време и ме попитаха да пея и стари песни, тогава имах само едно желание: да говоря само за бъдещето, без да разчитам на това, което вече съм постигнала. Става дума за продължаване напред, Радвам се, че ви харесва и че публиката беше на върха на щастието.

ARTPOP е различен албум, мултимедийно изживяване – какво да очакваме всъщност?

Бих иска;а да ви попитам, вие какво очаквате от този албум? Какво очаквате да чуете в него? (поколебава се) ArtPop е пътуване из главата ми, през най – различните ми вдъхновения. Това е списък с всички неща, които ме вълнуват, бележник, в който присъстват нещата, в които съм участвала наскоро, всичко което ми влияе, където записвам всичките си щури идеи. За албума, в символичен смисъл, поставям самата себе си пред огледало, свалям си дрехите, после махам грима си, накрая  перуката. Обличам се в черен работен комбинезон и си казвам: „Сега трябва да докажеш, че можеш да си идеална и без тези неща.” В този албум съм вложила много усилие. Това е пътуване дълбоко в душата ми.

Значи е „текуща дейност?

Да, често променям стила си, Нося различни перуки. Работя с много дизайнери. Постоянната промяна е важно нещо за моята същност. Не искам да се задържам върху миналото. Искам да изградя бъдещето, да съм постоянна, но различа, искам да се превъплътя в много идентичности и да убия предишните такива. Много ми е лесно да бъда някого другиго. Това е много съществено за мен.

Това начин на криене ли, бягство и защита на това което си?

Не, това е просто начин да си силен! Не се опитвам да се крия или нещо такова, предпочитам да се трансформирам и да стана супер-героиня или момиче с крила … Като актриса, мога да пресъздам почти всекиго. Не се опитвам да се крия, нямам проблем с личността си. Знам коя съм: аз съм малкото момиченце на татко! Истинския въпрос е какво мога да бъда и кого искам да съм. Мога да съм всяка дива, всяка икона, и то не само една, знаеш какво имам предвид? Всички тези лица са мои, като частите на едно цяло, изпълнител в театъра.

Твоите многобройни преобразявания, не са ли в известен смисъл излишни: или по този начин най – добре олицетворяваш поп музиката?

За да съм честна с теб, до момента допускам, че всъщност не знам какво точно е поп музиката.

Но ти трябва да знаеш какво е излишък?

Знам разбира се: показност, луксозност, екстравагантен, богатия и известен. Всъщност не асоциирам поп културата с това, по вероятно с известността. Аз не съм знаменитост. Аз съм артист и фотографите, които ме снимат не го правят така, както снимат примерно обществото. Спокойно, не казвам, че артистите са нещо повече от хората в обществото, казвам просто не съм в тази категория, толкова е просто. Понякога имам усещането, че поставят луксозността на моите плещи, като всъщност аз не си падам по лукса, просто съм модерна. Някой ден може да нося модел от главата до петите, и на следващия ден да се появя в (цензура) тениска или напълно откачена балонова рокля. Не ми пука, че хората ме мислят за богата, не се старая да изглеждам богата, това е последното нещо от което се интересувам,

Но лукса не се съизмерва само в парите и богатството, което имаш, то е също така и имането на свобода да правиш каквото искаш …

Точно така бих го дефинирала и аз. Така е откакто се помня. Винаги съм искала да съм артист, амбицията да стана част от Историята. Независимо колко хора ме гледат или са зад мен. Защастие, имам късмета много хора да се обръщат към моето изкуство.

Имаш много фенове, но имаш и много хейтъри. Как се справяш с тази вълна от омраза, насочена към теб?

Знаеш, че много артисти имат проблеми с омразата: Дейвид Бауи, Анди Уърхол, Джон Ленън те също имат много хейтъри. Бързо разбрах статуса си като поп звезда и че трябва да съм войн и, че трябва да се изправя пред много пречки, докато хората разберат мощ подход. Но нека да сме наясно: Нямам никакъв проблем с това, дали хората ще харесват или не музиката ми, или нещата които правя в общи линии. Мисля, че хейтърите са всъщност са хора, които имат нуждата да показва несъгласието си, те сякаш наистина трябва да ти кажат колко много те мразят. Представям си че се чувстват самотни, ядосани и уязвими. И анонимното пространство в интернет има дава храбростта, която нямат по принцип, наготово. Да, имам хейтъри, но предпочитам да се фокусирам върху хората, които ме обичат. Доста по – продуктивно, е не мислиш ли?

Трудно ли е да се отдаваш на феновете си?

Да, трябва да се крия за да предпазя звездния си имидж. За моите фенове, трябва винаги да съм на върха на славата си. Понякога ме подлудява, но не мога да изляза просто ей така, всяко, или по точно всичките ми появявания на публични места изискват доста усилия. Да не става дума за разочароването на феновете ми ако се появя някъде облечена като нормален човек. Като резултат от това, появите ми са по малко от преди. Най - много да сляза от колата си, когато пристигне на летището и да се кача на самолета.

Когато живееш в такъв сюреалистичен свят, удоволствието според Лейди Гага е …?

Ох, обичам да си взимам вана пълна със сапунени мехурчета, докато пуша цигара и слушам Едит Пиаф.

Ти всъщност си, естествено момиче!

(За първи път от началото на интервюто, тя си сваля очилата, и отново се усмихва. С нейния мек, момичешки глас завършва интервюто с „благодаря ти, благодаря ти” и си тръгва така бързо както се и бе появила”)